Бележка под линия
Обговарянки на литературни преводи. Подкастът разглежда различни аспекти на преводаческата работа, като обсъжда конкретни примери и предизвикателства. Водещият Стефан Русинов споделя своите наблюдения и опит в областта на литературния превод.
Episodes
Превод и издаване с Невена Дишлиева-Кръстева
Невена Дишлиева-Кръстева е преводач, редактор и издател с ипотекиран апартамент. В този епизод си говорим за нейното издателство ICU и издаването на преводна литература в България: защо издава преводи, как поддържа издателска независимост, какъв е финансовият модел на издателството, как работи с преводачите, какъв е техният профил, може ли да им плаща достойно, има ли читателски интерес към превод
Владимир Полеганов за „Маус“ на Арт Спигелман
На 29 май миналата година за пръв път записвахме пред публика – в рамките на фестивала „СтолицаЛитература“, благодарение на инициативата на фондация „Елизабет Костова“ и домакинството на „Клуб на пътешественика“. Раздумката беше с Владимир Полеганов за превода му на графичния роман „Маус“ на Арт Спигелман, издание на „Нике“ от 2025 г.Обсъдихме: някои причини за отказ от превод, преводаческата трев
Мария Змийчарова за „Призрак в гърлото“ на Дерън Ни Гриъфа
Мария Змийчарова е преводач от английски, шведски, датски и норвежки и лауреат на Голямата награда „Кръстан Дянков“ за превод на съвременен англоезичен роман за преводите си на „Призрак в гърлото“ на ирландската писателка Дерън Ни Гриъфа, издание на „Аквариус“ от 2024 г., и „Вода“ на ирландския писател Джон Бойн, издание на „Лабиринт“ от 2025 г. В разговор за „Призрак в гърлото“ обсъждаме: колко е
Генчо Дончев за „Феноменология на духа“ на Г. В. Фр. Хегел
Генчо Дончев е преводач на немска философия. Срещаме се в дома му в София на 23 ноември 2025 г. – три дни преди деветдесет и седмия му рожден ден. Говорим си за езиковата стратегия на Хегел, превеждането на труднодостъпна философия, съдържанието на философските термини, необходимостта от последователност и уточнения, връзката между философия и превод, кризата на философията и нуждата от нея днес.К
Марко Видал Гонсалес за „Безумие“ на Георги Райчев
Марко Видал Гонсалес е преводач от български на испански. По време на резиденцията си в Къщата за литература и превод в София през октомври той се отби и в „Бележка под линия“, за да си поговорим за прясно излезлия сборник Locura („Безумие“) – разкази на Георги Райчев в негов превод.Обсъждаме гимнастиките при пресъздаването на звученето на текста, мярата при използването на архаизми и диалектизми,
Анета Тошева за „Мадам Бовари“ на Гюстав Флобер
С Анета Тошева се срещаме в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. Приказваме си за езика на Флобер, звученето на текста, ровенето в материали, филмите по „Мадам Бовари“, медицинските термини, предизвикателството да се направи нов превод при налични три стари, пропуските в оригинала, проблема със заглавието, бележките под линия, също за гърненцета, букетчетата, шапчиците и ракията.Книгата в са
Антония Пенчева за „Минало многократно време“ на Херкус Кунчус
Антония Пенчева е преводач от литовски и руски, преподавател в УНСС и настоящ председател на Съюза на преводачите в България.Този разговор завъртаме около превода ѝ на романа „Минало многократно време“ на литовския писател Херкус Кунчус и минаваме през: пътя на литовската литература към България, предаването на вулгаризми, богатството на българските представки, неизменните разминавания и добавяния
Анджела Родел за „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров
Анджела Родел е преводачка от български на английски и читател от отбора на Достоевски. С нея обсъждаме: мястото на превода в живота ѝ, пътя ѝ до „Хайка за вълци“, важността преводачът да е наясно с възможностите на литературните гласове, разчупващото се американско табу за бележките под линия, свиренето на превода, способностите и неспособностите на машинния превод, редакторските функции на Дийпе
Мартина Неделчева за „Пратеникът“ на Йоко Тавада
В този епизод обсъждаме: варианти за заглавието на книгата, причините за някои добавяния и изпадания в превода, разправиите с омонимите и паронимите, съобразяването с различни читателски групи, бележките под линия, справянето с реалии, побългаряването на японизмите, предаването на враждебността към чуждите думи, разръчкването на езика чрез словотворчество и игри на думи, пренасянето на обиди и псу
Манол Пейков за „Балада за Стария моряк“ на Самюъл Тейлър Колридж
Какво е да бъхтиш двайсет години по един превод, през колко версии минават куплетите, какви задължения си налага преводачът на поезия и каква цена се плаща за тях, как вътрешният камертон насочва решенията в процеса, дерайлира ли влакът на ритъма при въвеждане на анжамбмани и промяна на клаузулите в стиховете, има ли разлика между академично и вдъхновено превеждане – по тези и други въпроси се дър
Светла Кьосева за „Безсъдбовност“ на Имре Кертес
Говорим за хващането на същността на текста, близостта до оригинала, мелодията на изреченията, графичното оформление, чуждоезичните реплики, единствената преводаческа бележка под линия в тази книга, приемливите отклонения от езиковата норма, псувните, фразеологизмите и филиите с мас и пипер.Книгата в сайта на „Нике“ и в Goodreads.Подробности за епизода: в блога.Това е третият от петата десетка раз
Андреас Третнер за „Прашка“ на Йордан Радичков
Андреас Третнер е преводач от български, руски и чешки на немски. В този разговор става въпрос за: топографията в литературата, неизбежните загуби, писателските грешки, физиката на езика, страха от умиление, псуването на майка, бележките под линия, женския поглед, преводаческата утеха, както и за ракията, за каруците, за каците и още...Новото българско издание на „Прашка“ в сайта на „Нике“ и в Goo
Превод и корпус със Светлозара Лесева
Светлозара Лесева е главен асистент в Секцията по компютърна лингвистика на Института за български език към БАН, специалист по корпусна лингвистика (и много други неща) и един от създателите на Българския национален корпус.В този епизод тя ни разяснява какво е корпус, как той се различава от произволна съвкупност от текстове, какви са част от функционалностите на корпусните данни, как е създаден Б
Анета Данчева-Манолова за „Трийсет дни“ на Анелиз Вербеке
Мисията да представяш нидерландскоезична литература в България, промяната на преводаческата нагласа в зависимост от спецификите на текста, отсяването и приспособяването на информацията в интернет, проблема с бележките под линия (и няколко хватки за избягването им), лексиката за назоваване на гениталии в художествена литература, (не)видимостта на преводача, разликата между дюнер и пита сандвич – те
Мариана Екимова-Мелнишка за „Анн от фермата „Зелените стрехи“ на Луси Мод Монтгомъри
В извънредно разпален и скоклив разговор с Мариана Екимова-Мелнишка минаваме през темите за колаборативното превеждане, представата за читателя, идеологическата обстановка, залозите при използването на думата „Бог“, предопределените от епохата възможности на превода. Споменаваме също цитатите, буфаните, миризливото зеле и още...Подробности за епизода: в блога.Книгата в сайта на Orange Books и в Go
Елка Виденова за „Нощен ферибот за Танжер“ на Кевин Бари
Елка Виденова е преводач от английски и лауреат на Голямата награда „Кръстан Дянков“ за превод на съвременен англоезичен роман, връчвана ежегодно от фондация „Елизабет Костова“. В този епизод с нея разговаряме за наградения превод – „Нощен ферибот за Танжер“ на ирландския писател Кевин Бари, издаден през 2024 г. от ICU.
Какви въпроси ни развълнуваха: как да се постигне автентично звучене на персон
Васил Самоковлиев за „Капризно лято“ на Владислав Ванчура
С преводача от чешки Васил Самоковлиев говорим за необходимостта от предговори, смешното в романа, предаването на поетичен език, засичането на крилати фрази, ругатните в чешкия, четенето на съвременни български писатели, оправянето на недомислени или непроверени места в оригинала, поколенческия фактор в превеждането, познаването на чуждата култура и не на последно място – за тарикатлъка.
Подробнос
Румен Стоянов за „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес
Може ли преводът да се използва като възможност за развитие и обогатяване на българския език, каква е личната отговорност на преводача, как езиковият и литературният опит влияят върху тълкуването на текста, какво означава един превод да е по-добър от оригинала, как се удържа целостта и последователността на историята, възможно ли е в един превод да има едновременно одомашняване и очуждяване, колко
Мари Врина-Николов за „Остайница“ на Рене Карабаш
Преводачката Мари Врина-Николов разказва за своя път към българския език, за вслушването в зова на литературата и за сума преводачески разправии: неопределеността в текста, невъзможната еквивалентност, предпочитанието към буквалност, разказването на безродови истории, както и за качамака, попарата и още…
Подробности за епизода: в блога.
Книгата на български в сайта на „Жанет 45“ и в Goodreads и на
Мария Пипева, Владимир Полеганов и Богдан Русев за наградата „Кръстан Дянков“ 2024
И тази година в предаването гостува журито на конкурса за наградата „Кръстан Дянков“. Разпитвам ги какво е за тях образцов превод, забелязали ли са някакви интересни преводачески стратегии в тазгодишните предложения, кои качества на преводите в краткия списък са ги впечатлили най-много, какво е било най-зле в останалите. В потока на тези въпроси изникват обсъжданки за някои от обичайните преводаче
Гергана Фъркова за „Завръщане у дома“ на Франц Кафка
Какво може да наложи един превод да се преработи, колко е важно към текста да не се подхожда твърде спонтанно, как настройката към автора и неговите произведения влияе на преводаческия процес, колко е нужно преводачът да притежава интерпретаторско нахалство, какви са рисковете при прекомерното усвояване на оригинала, може ли биографията на писателя да е подвеждаща или ограничаваща, има ли край раб
Превод и книжовен език с Павлина Върбанова
Павлина Върбанова е езиковедка, коректорка и създателка на сайта „Как се пише?“.
В епизод от поредицата „Сто чадъра“ обсъждаме: какви са тенденциите в развитието и регулирането на българския език, къде са разминаванията между разговорното и книжовното, каква (трябва да) е работата на кодификатора на езика, как се определя жизнеспособността на граматическите форми, кога е основателно да си позволи
Боряна Равуцова за „Ариол“ на Еманюел Гибер и Марк Бутаван
В този епизод говорим за техническите особености при превеждането на комикси, загубите при напасването на репликите в балончетата, предаването на настроението на фразите и характера на персонажите, главоблъсканиците при пренасяне на игри на думи, насочващата роля на представата за читателя, постигането на разговорно звучене, оставянето на буквализми с цел открояване на междукултурни различия, прев
Мария Донева за „Любознайковците“ на Андреа Бийти и Дейвид Робъртс
С поетесата и преводачка Мария Донева обсъждаме превода на римувани картинни книги. Разчепкваме разни такива теми: преводачът като инвеститор, реализирането на потенциала на оригинала, крайната цел на превода, пренасянето на поетическата форма, работата с редактори и коректори, неизбежните компромиси, асиметрията между езиците, творческите изблици на преводача, естетическите усещания за ритъм, раз
Николай Тодоров за „Струните на сърцето“ на Артуро Рейес
В този епизод говорим за нерядко срещания вид на нощния преводач, поставянето на стойността пред рутината, справянето с диалектно писане, стратегията за одомашняване без страх от заличаване на чуждостта, запознаването с контекста на оригинала, заемането от български писатели, нинджите и самураите в превода, разминаванията на оригиналните думи и фрази с преводните им съответки и още…
Подробности за
Валентин Калинов за „Употребата на телата“ на Джорджо Агамбен
В този въздълъг епизод приказваме за съображенията и пречките при превод на философски понятия, кризата в превода на хуманитаристика в България, учителската роля на преводача, прибягването до помощ от консултанти, разправията с цитатите от налични на български произведения, предпочитанието към родните думи, стратегията за добавяне на уточнения под линия, оставянето на думи на латиница в българския
Майа Разбойникова-Фратева за „За разлика от слоновете!“ на Дагмар Лойполд
Колко трудно се предава вътрешният свят на самовглъбен персонаж, защо не е важно преводът обезателно да е гладък, възможно ли е да се говори за еквивалентен ефект върху немските и българските читатели, каква е разликата между „римско гърне“ и „гювеч“, колко хубаво е да няма драми с глаголните времена, как преводът може да разчупва езиковото чувство на българските читатели, какво представлява прогр
Богдан Русев за „Вавилон: Тайна история“ на Р. Ф. Куанг
В този епизод говорим за превеждането като осмоза, различните предварителни подходи към оригинала, бележките под линия като начин да се вмъкне гласът на преводача, превода като процес по вземане на решения в определени обстоятелства (включително ставането с гъза нагоре), отношението към писателските пропуски, „Белите не могат да скачат“ и още…
Подробности за епизода: в блога.
Книгата в Goodreads и
Превод и настолни игри с Васил Лозанов
Васил Лозанов е учител по философия в Испанската, водещ на поредицата inter alia на подкаста „Рацио“ и зарибен настолен играч и игрови преводач.
Срещаме се в епизод от поредицата „Сто чадъра“, за да ни разкаже за: генезиса на заигравката си с настолните игри, пазарната ситуация в България, разликите с превода на художествена литература, предизвикателствата при превод на игра по литературно произв
Явор Цанев за „Елеазар“ на Леонид Андреев
За този епизод скокнахме до Русе, за да си поговорим с Явор Цанев, създател и двигател на издателство „Гаяна“.
Разправяме се за детските фантазии, смисъла на литературните списания и конкурси, избора да си правиш всичко сам, първата среща с Леонид Андреев, подхода при подбора за сборника, превеждането по време на ковид, пресъздаването на поетичен изказ и мрачна атмосфера, личните писателски принц
Йорданка Трифонова за „Много готин сезон“ на Йозеф Шкворецки
В този епизод обсъждаме: важно ли е преводачът да си задава въпроса какво може да каже една преводна книга на българския читател, какви са проблемите при пренасянето на урбаноними, как помагат наличните вече преводи на произведения на същия писател, защо в определени случаи бележките под линия са нежелани, какви са поколенческите проблеми при предаването на жаргонизми, колко бързо се променят бълг
Цочо Бояджиев за „За човека“ на Тома от Аквино
В епизод 42 с проф. Цочо Бояджиев обсъждаме: какво е преводачът да може да си позволи лукса да прави независим подбор, как съзнателната или несъзнателната насоченост на превода влияе върху резултата, какво означава преводачът да присъства деликатно в текста, колко е тежко да се вземат потенциално законодателни решения, как се актуализира потенциала на българския език, кои са някои от компютърните
Олга Николова и Владимир Полеганов за наградата „Кръстан Дянков“ 2023
Дни преди обявяването на номинациите за наградата „Кръстан Дянков“ 2023 говорим с Олга Николова и Владимир Полеганов, част от тричленното жури на конкурса. Лутайки се из сложното поле на оценяването на превода, разсъждаваме какви качества следва да притежават добрият преводач и доброто жури, опитваме се да артикулираме обективни и субективни критерии, разискваме добри и лоши примери от тазгодишнит
Иглика Василева за „Вълните“ на Вирджиния Улф
Как познанието за живота и творчеството на писателя въздейства върху преводаческите решения, какви са предизвикателствата при превод на модернистична проза с нейните особености като поток на съзнанието и аморфни образи на персонажите, как интернет оптимизира преводаческия процес, какви са съображенията при пренасянето на ритъма и изобщо поетическите характеристики на изходния текст, колко уместно
Анелия Петрунова за „Тайнството на юни“ на Туве Янсон
Как се става изцяло литературен преводач, какви са практиките при преиздаване на вече съществуващ превод, има ли разлика между Мидсомар и Еньовден, различават ли се книгите за деца и за възрастни на Туве Янсон, колко невъзможно е постигането на добър баланс при поставянето на обяснителни бележки, как по-цялостното познаване на творчеството и биографията на превеждания писател помага за нагаждането
Маргарита Укегава за „Жената конбини“ на Саяка Мурата
Ключовата дума в този разговор е „баланс“: баланс при пренасянето на екзотизми, при поставянето на бележки под линия, при маневрирането между читателя и писателя, при постигането на естествен разговорен стил в пряката реч… Говорим също за музика и танци, за любов и отговорност, за своето и чуждото, за японските имена, за по-високата честотност на наречията в японския, за използването на графични п
Бора Беливанова за „Истории за чародейства от кабинета на Приказливия“ на Пу Сунлин
В този епизод обсъждаме: първите стъпки в ученето и превода на китайска литература в България, необходимостта от странично критично око, важността преводачът да е първо читател на произведението, вариантите на заглавието в две от българските издания, дословния подход при превода на някои фрази, другите начини за предаване на идиоми, трудностите при справянето със склонността към самопринизяване в
Мария Коева за „Погнусата“ на Жан-Пол Сартр
Защо книгите на Сартр са били немислими за издаване в България, какви са някои от предизвикателствата и недостатъците на превода във времената преди интернет, как се засичат и предават философски термини, имало ли е други варианти за заглавието на романа, защо многоточието става устойчив вариант за заместване на вулгаризми, какви са възможните подходи за фразеологични замени, допустимо ли е в прев
Даринка Кирчева за „Край никой път“ на Мия Коту
Някои от темите в този разговор: изнамирането на средния път между пренасянето на писателските езикови игри и изглаждането на българския текст, ситуационните тактики за предаването на разнородните художествени техники, особеностите на мозамбикския португалски, плюсовете и минусите на заниманията с делови преводи, значението на пунктуационните решения в художествената литература, главоблъсканиците
Превод и преподаване с Дария Карапеткова
Има ли смисъл да се преподава превод, какви са целите и предизвикателствата на филологическото обучение, практиката или теорията е по-важна за подобрението на преводаческите умения, какви фрустрации изпитва преподавателят по превод, как теорията помага да се устои на социокултурната принуда, колко е необходимо университетските курсове да поддържат насоченост към актуалните проблеми и практики, тря
Лора Ненковска за „Обвивки живот“ на Симона Попеску
В този епизод обсъждаме: вариантите за превода на заглавието „Обвивки живот“, разместванията и наместванията с цел постигане на ритмичност, уловките при пренасяне на дълги изреждания, хватките за компенсаторно предаване на поетичен и архаичен език, съображенията за поставяне или спестяване на обяснителни бележки, разправиите при търсенето и предаването на цитати и препратки към други произведения,
Превод и професия с Владимир Молев
Ще оцелее ли художественият превод във времена на маргинализиране на литературата, съществува ли изобщо професия литературен преводач, какво е състоянието на преводната литература в положение на депрофесионализация на преводачеството, как може да се подобри дереджето на литературните преводачи, какви насоки дава Европейският парламент за постигане на справедливо и съразмерно заплащане на преводаче
Айгир Сверисон за „Самостоятелни хора“ на Халдоур Лакснес
В този епизод говорим надълго и нашироко за: превода на заглавието и разликата между „независим“ и „самостоятелен“, задълженията на преводача като планински водач на читателя, застрашителните последствия от поставянето на обилни обяснителни бележки, ефекта от смесването на различни подходи при предаване на устойчиви изрази, ролята на редактора за изрядността на окончателния текст, вмъкването на ди
Превод и машина със Светла Коева
С ръководителката на Секцията по компютърна лингвистика на Института за български език в БАН разговаряме за машинния превод: защо лингвистиката се превръща в математическа наука, как се създават формални модели за описание на езиците, каква е разликата между учене на език чрез правила и чрез примери и как това се отразява в развитието на машинните преводачи през последните пет десетилетия, как раб
За „Безсмъртната смърт“ на Лиу Цъсин
В епизод от поредицата „Смотаният мостаджия“ нахвърлям някои случаи и размишления покрай превода на „Безсмъртната смърт“, последната част от трилогията „Земното минало“ на Лиу Цъсин. Рефлектирам върху формирането и утвърждаването на преводаческата ми настройка, разказвам за превода на заглавието и някои особени имена в романа, отбелязвам няколко случая на словотворчество, споделям колко ми помогна
Ана Димова за „Легенда за светия пияница“ на Йозеф Рот
В този епизод с Ана Димова се разправяме за разликите между австрийската и немската литература, триковете при набавянето и издаването на идеологически проблемни книги преди 89-а, повторното редактиране на текст трийсет години след първото му издание, предаването на мелодичността на австрийския немски, литературния импресионизъм и пресъздаването му в превода, изместванията при пренасяне на тек
Десислава Йорданова за „Ана Ана“ на Алекси Дормал и Доминик Рок
С преводачката и издателка на комиксите от поредицата „Ана Ана“ говорим за подхода направи-си-сам, предизвикателствата и хватките на визуалната адаптация, напасването на преводния текст в ограниченото пространство на комиксовите балони, влизането под кожата на четиригодишно дете като преводаческа стратегия, процеса на редакторската работа по поредицата, предизвикването на радост като основна цел п
Ирина Сотирова за „Аран, защо?“ на Ким Йонха
В епизод 26 на предаването говорим за обстоятелствата около излизането на един от малкото български преводи на корейска съвременна литература, плюсовете и минусите на практиката книги от редки езици да се превеждат през по-популярен език, допирателните на далекоизточното и българското светоусещане, ситуацията със субсидираните книги в България, проблемите при транскрибирането на корейски имена, сп
Анна Златкова за „Вътрешният замък“ на св. Тереза Авилска
В този епизод с Анна Златкова обсъждаме тревогата от неизвестния читател, въздействието на писателската фигура върху преводача, разногласията между поръчител и изпълнител, работата по текст с корени в католическата и мистическата традиция, спазването и неспазването на интра- и интертекстуална последователност, предаването на терминологизирани думи, съмнителната нужда от избягване на повторения, по
Албена Стаменова за „Любовниците на Юстиция“ на Юрий Андрухович
Колко е важно да има украинистична школа, кой и как внася украинска литература в България, окей ли е една книга да се превежда от повече от един преводач, възможно ли е да се пренасят говорни особености без допълнителни уточнения, кой какво има нужда да му бъде обяснено под линия, необходими ли са послеслови с въведение в историческия фон на романи за непознати земи и далечни времена, какви маневр
Димана Митева за „Бялото се пере на деветдесет“ на Броня Жакел
В този епизод разговаряме за Есенното студио за литературен превод в Къщата за литература и превод, превеждането като занимание за удоволствие преди и след основната работа, предаването на детското възприятие на реалността, предпочитанието преводът да звучи като превод, проверките на специализирани термини, медицинската терминология в художествени произведения, житейския опит като ресурс на превод
Екатерина Търпоманова за „Епосът на утринните звезди“ на Руди Еребара
В този епизод Екатерина Търпоманова говори за художествения превод като почивка от преподавателската и научната дейност, предизвикателствата на обемните текстове и вместването им в графика, начините за финансиране на некомерсиална литература, необходимостта от редакторска работа, особеностите на албанската соц реторика, спънките при превод на турцизми и китаизми, похватите за оживяване на превода,
Рада Шарланджиева за „Капка испанска кръв“ на Милош Църнянски
Разговорът ни засегна: познаването на литературните кодове, художествения превод като бавно хоби, литературния преводач като скаут, мазохистичното влечение към предизвикателни текстове, четенето на българска литература като страст и професионална необходимост, преводача като марка, взаимоотношенията с редактора, рефлекса за езиково изхвърляне, предимството да се работи с приятели, разпъването на с
Нели Димова за „Пилат“ на Магда Сабо
Добра практика ли е в книгите да се помества бележка за преводача, чия работа са анонсите на четвърта корица, какви предизвикателства поставят вътрешните монолози, удобство или пречка е наличието на минало предварително време в българския, каква е дрязгата между поддръжниците и противниците на препинателния знак точка и запетая, защо е добре преводачът да спи с тефтер до главата, колко трудно е пр
Превод и етика със Стоян Ставру
Какви етични проблеми поставя преводът, кога преводният текст е лош, етически провал ли е превеждането само по себе си, какви напрежения има в отношенията автор–преводач–читател, кой вид превод е най-нацупен, какви искове предявява оригиналът и какъв преводачески дълг произтича от тях, защо всеки акт на превод е траурна ситуация, какво е справедливост и какво е грижа при превеждането, лъжец ли е п
Александър Шурбанов за „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир
В този епизод Александър Шурбанов говори за превода като несвършващо състезание с оригинала, опита да се пренамести отношението към вече превеждано произведение, ефекта от появата на нов превод на класически текст, причините за остаряването и рисковете на обновяването, стриктното спазване на оригиналните стихотворни характеристики, особеностите при предаването на Шекспировия език на съвременен бъл
За „Тъмна гора“ на Лиу Цъсин
В този епизод разправям за превода на заглавието, посочвам няколко случая на словотворчество, признавам си един гаф, споделям премеждия и издевателства при внасянето на поправки в текста, изреждам някои от наложилите се проверки и консултации със специалисти, нахвърлям разни конфликтни ситуации при работата с редактора и коректора и казвам какво не свърших за по-добрата рецепция на тази книга.
Кни
Крум Крумов за „Чувствителният разказвач“ на Олга Токарчук
В този епизод обсъждаме бележките под линия, сроковете и бързането, съвместната работа на редактора и преводача, непозволимия лукс да работиш само с художествена литература, литературното контрабандиране на чужди думи с цел обогатяване и разчупване на езика, преводача като словотворец, издирването на консултанти, разправиите при превод на цитати, плюсовете на полупрофесионалното превеждане, особен
Превод и оценка с Ангел Игов
В епизод от линията за тематични разговори повдигаме въпроса за оценяването и награждаването на преводна литература с Ангел Игов, един от членовете на журито за тазгодишната награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“: трябва ли връчването на награда да се обосновава публично и как, какво включва критичното и аналитично четене, необходими ли са познания в областта на теорията на превод
Жозеф Бенатов за „Авария на края на галактиката“ на Етгар Керет
В този епизод говорим за превода между хобито и професията, превеждането на и от майчин език, разминаванията между превод и препревод, различните традиции на превеждане, практиката на озаглавяване, мястото и отношението към преводната литература в една култура, справянето с разговорен и жаргонен език, измислянето на съответки на измислени думи, отчитането на ненормативно произношение в художествен
Любомир Илиев за „Фауст“ на Йохан Волфганг Гьоте
В този епизод Любомир Илиев разказва за вече съществуващите версии на „Фауст“ и необходимостта от нови преводи в условия на развиващ се български език, за превеждането на „Фауст“ като народен спорт, за плагиатството и множеството възможности пред преводача, за превеждането като маратонско занимание, за химикалката и компютъра, за лошите изкушения, за разликата във възприемането на превода като сре
Стела Джелепова за „Трилогия“ на Юн Фосе
В този епизод Стела Джелепова разказва за работата си по романа „Трилогия“ на Юн Фосе, издаден тази година от „Лист“: за новонорвежкия, предизвикателствата при превода на поетична проза, ориентирането в текст с лъкатушни глаголни времена, справянето с характерна пунктуация, постигането на баланс между поток на съзнанието и приказност, уловките при предаване на повторения, пресъздаването на диалози
Превод и рецепция с Борис Минков
Във втория тематичен епизод на предаването с Борис Минков нахвърляме и разхвърляме някои въпроси, свързани с рецепцията като продуктивно понятие при мисленето за превода: възприемането на литературното произведение като рецептивно огледало и умножение на прочити, динамиката при четенето и транспонирането на художествени текстове, склонността да даваме превес на информативната стойност на литератур
Виолета Чушкова за „Дюн“ на Франк Хърбърт
На гости на Виолета Чушкова в село Мийковци разговаряме за библиотека „Галактика“, изнамирането на книги в оригинал преди 89-а, политически обусловените намеси в преводния текст, трудностите при партнирането на писателя, значението на житейския опит при въобразяването и превеждането на литературни сцени, ползата от наличието на приятел справочник, личния критерий при поставянето на бележки под лин
Превод и предговор с Клео Протохристова
В първи епизод от новоизлюпилата се поредица за тематични разговори с проф. Клео Протохристова разискваме практиката на предговарянето при внасянето на чужди текстове на български език. Започваме от обстоятелствата около написването на предговора „Да чуеш звука от пляскането с една ръка“ към сборника „Девет разказа. Семейство Глас“ на Дж. Д. Селинджър, който ни отвежда към въпроси за задачата на п
Даря Хараланова за „Спомени за бъдещето“ на Сигизмунд Кржижановски
Даря Хараланова разказва за трудностите и сладостите при превода от руски на сборника „Спомени за бъдещето“ на Сигизмунд Кржижановски, издаден от нейното издателство „Аквариус“ през 2020 г.
Говори за откриването на Сигизмунд Кржижановски, времевата инвестиция за превод на идиосинкретични писатели, еквилибристичните замени на деепричастия със съчинителни връзки, разтягането и стягането на изречения
Цветомира Векова за „Вегетарианката“ на Хан Канг
С Цветомира Векова се раздумваме за превода ѝ от корейски на романа „Вегетарианката“ от Хан Канг, издаден от „Ентусиаст“ през 2020 г.
Обсъждаме причините за оскъдицата на корейска литература на български, нагаждането на стила на преводача към стила на писателя, значещите фини детайли, смелостта за вземане на решения, предаването на непознати ястия и медицински термини, отношенията с редактора, вод
Владимир Сунгарски за „Седмата функция на езика“ на Лоран Бине
С Владимир Сунгарски говорим за превода му от френски на романа „Седмата функция на езика“ от Лоран Бине, издаден от „Парадокс“ през 2018 г.
Обсъждаме предварителната работа по превода, спънките при употребата на преводни цитати, въпроса на кого угажда преводачът (на писателя, на читателя или на егото си), писането на разговорна реч, редакторските намеси, предаването на междуметия, главоболията с
Лиляна Табакова за „Бестиарий“ на Хулио Кортасар
С Лиляна Табакова разговаряме за превода ѝ от испански на сборника „Бестиарий“ от Хулио Кортасар, издаден от „Агата-А“ през 2018 г.
Обсъждаме субсидиите за превод на аржентинска литература, добри и лоши практики при редакторската работа, подготвителното деконструиране на текста, превода на градските пространства в Буенос Айрес, пренасянето на фразеологизми и исторически реалии, възможно ли е да се
Катерина Кокинова за „Космос“ на Витолд Гомбрович
Говорим за предаването на изчанчености, слугуването на автора, колебанията при разбирането на оригинала, търсенето на помощници в процеса, изкушението от свръхобясняване, запазването на ненормативна пунктуация, пререканията с редактори, многострадалните фрази, справянето с оплетени глаголни времена, приемствеността при работата по вече превеждан писател, ролята на преводаческите субсидии в издаван
За „Живи“ на Ю Хуа
В епизод от линията „Смотаният мостаджия“ разправям за превода на заглавието „Живи", особеностите на типовете редактиране, потенциала на машинизирането на процеса, колебанията при стремежа към последователност, консултациите със специалисти, общуването с автора и дилемата между „зеле“ и „бок чой“.
Книгата в сайта на „Жанет 45“ и в Goodreads.
Споменати четива:
• „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков
Русанка Ляпова за „Майната им на хилядата динара“ на Борис Дежулович
Обсъждаме пренасянето на жаргонни фрази, редакторските правомощия на преводача, справянето с палиндроми и увъртяни изречения, консултациите с интернет и приятели, преводаческите субсидии, професионалните компромиси, какво е мъжка книга и в кой език се псува повече – хърватския или българския.
Книгата в сайта на „Ерго“ и в Goodreads.
Споменати четива:
• Интервю с Миленко Йергович в превод от хърват
Мария Змийчарова за „Ние, удавниците“ на Карстен Йенсен
В първия епизод на предаването Мария Змийчарова говори за работата си по „Ние, удавниците“ на датския писател Карстен Йенсен – за главоболията при предаването на морските термини, поразиите с бележките под линия, поколенческите характеристики на превода, хватките при глаголните времена и връзката между бирата и датския език.
Книгата в сайта на „Жанет 45“ и в Goodreads.
Книги, които
„Трите тела“ на Лиу Цъсин
Говоря за част от изживяванията си по превода на романа „Трите тела“ на Лиу Цъсин – защо го избрах, как стана цялата работа, какво ме затрудни и какви решения трябваше да взeма в процеса.
